Гена Събева: “Рематрак” трябва да работи В2В: с общини, магазини, хотели

„Рематрак“ е естествено продължение на дългогодишния опит и развитие на франчайз бранда „ВИТ – Борсата за матраци“ – бизнесът, който Гена Събева създава през 1996 г.

Съвсем нормално, когато човек купува нов матрак, идва въпросът какво да правя стария. С търсене на отговорите идва „Рематрак“.

Проектът стартира през 2022 година като „Демонстрационен проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци“ с подкрепата на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ с бенефициент фирма „Биоком“, но съвсем не се ограничава във времето и параметрите на проекта. Амбицията на Гена Събева е да превърне „Рематрак“ в устойчив бизнес и национална кауза за решение на проблема с едрогабаритните битови отпадъци, в частност матраците, като бъдат намалени до минимум чрез повторното им използване след обработка и чрез рециклиране.

В рамките на проекта е изгладена специализирана площадка за подготовка за повторна употреба и рециклиране на матраци, която се намира в с. Петърч, община Костинброд и вече е сформиран екип.

Но през месеците на срещи, разговори и запознаване с предизвикателствата пред общините, свързани със сметосъбирането, управлението на отпадъците и претоварените депа или техния недостиг, пред Гена излиза един изключително важен въпрос, който се превръща и в нейна най-важна задача: Как да намери най-краткия път за старите, излезли от употреба матраци от леглото на потребителите до площадката в Петърч.

За тази цел Гена Събева и екипът и организират срещи с Общини и Областни управи, браншови структури, чиито членове са ангажирани с проблема, с търговци. Организират и информационни кампании, насочени към домакинствата. Целта е всички ангажирани с темата да бъдат информирани за проекта за повторна употреба и рециклиране на матраци и като отговорни хора, организации и институции да организират процеса по събирането на старите матраци така че те да стигнат до площадката в Петърч в състоянието, в което са излезли от домакинствата, а не мокри и кални, след като са престоели с дни до общите контейнери или на нерегламентирани за това места, или вече стигнали до депата, където биват допълнително замърсявани, смесвайки ги с други отпадъци, и вече са негодни за рециклиране.

„Мръсни, мокри и кални матраци не стават за нищо. В най-лошия случай – да препълват депата.“, подчертава Гена Събева.

В търсенето на добри практики, по препоръка на германска фирма, която отдавна е в бранша и изследва как се случва процесът по света, Гена Събева се свързва с представителите на два завода за рециклиране на матраци – във Франция и в Холандия. С представител на френския завод разговаря онлайн, в Холандия отива на място, за да сподели след това още по-мотивирана:

„Моето усещане беше, че отидох в бъдещето.“

„Аз видях бъдещето и колко много път имаме да извървим. Там събирането и извозването на отпадъците е организирано от общините. Цялата дейност е сто процента подкрепена от държавата. Държавата предпочита да плати на фирми, които рециклират, да я освободят от този боклук, отколкото да плаща, защото държавата винаги плаща, да отиват тези матраци в депото.

Тук трябва да стигнем на друго ниво.

Аз трябва да работя с общините, не мога да вървя от врата на врата и да събирам на хората матраците един по един. Общините трябва да сключат договор с „Биоком“, за да можем ние да дадем нов живот на старите матраци. Общините и хората трябва да платят за транспорта и рециклирането на матраците. Това е вариантът до въвеждането на продуктова такса, която ще улесни нещата.

Това е най-логично, ние да работим само В2В: магазините, общините, хотелите да ни карат на нас матраците като си плащат за всеки един матрак, за да не отиде той в деретата, по улиците и в депата.“, обобщава Гена Събева.

Ето какво още разказа тя след срещите си с представителите на заводите във Франция и Холандия:

„Във Франция всеки един мебелен магазин е задължен да вземе стария матрак на своя клиент при покупка на нов, да плати и да го предаде на рециклатора. На никой не му хрумва да прави някакви други неща. Това също бихме могли да го направим тук и тогава магазинът ще плати на „Биоком“.

В Холандия в различни части в населените места имат добре затворени контейнери (защото целта на събирането на матраци за рециклиране е те да бъдат чисти), като до всеки контейнер стои човек, който ги приема, защото и там има проблем с това, че хората изхвърлят всичко в специализирани за един отпадък контейнери. Контейнерите, които са само за матраци, са разположени от фирмата за рециклиране след предварително договаряне с общините или търговските обекти места.

Холандската компания работи от десет години. Има изключително модерна база с най-нови технологии, скъпа вентилационна система заради праха, който се отделя при механичното рециклиране, специален софтуер, който отчита работата и количествата.

Фирмата рециклира 1,5 млн. матраци годишно.

При нас годишно се изхвърлят от 350 до 400 хиляди матрака. Ние ще започнем с 20 – 30 000. Това е сложен процес и рециклирането към момента е изцяло ръчно.

Северните народи са изключително еко ориентирани и са готови да платят за рециклиране и много се гордеят с това. За тях е много важно да ги възприемат като такава нация и затова да си занесат матрака за рециклиране и да платят 10 евро за тях не е абсолютно никакъв проблем.

До година се очаква Холандия да въведе продуктова такса, която ще поеме тези разходи.

Фирмите за рециклиране на матраци работят се все повече върху това да се произвеждат нови матраци, които да са сто процента рециклируеми. Към момента в България въобще не се говори за такова нещо. Това означа, обаче, че те трябва да бъдат доста по-прости. Защото произвежданите в момента матраци са сложни, – ръчно няма как да премахнеш ципа, тоест пластмасата, от плата, например; когато платът е зашит към полиуретана също се усложнява процесът на разделяне на материалите.

Другата особеност е, че латексът и мемори пяната, използвани масово в матраците, не подлижат на рециклиране. Но те могат да се превърнат в нов продукт. И това е една от следващите задачи на „Рематрак“ – производството на репрен, който ще се използва за изолация в строителството.“

За повече информация за „Рематрак“ посетете https://biokom.bg/